Какво толкова като не ми се обади вчера? Е, да.. стана ми кофти, ама... ще го преживея! А наистина го харесвам...
Цял ден докато седях и си гледах телефона, скайпа, фейса.... четох и разни статии, "10 признака, че няма да ти се обади", "10 грешки, които не бива да допускаш при първа среща", "10 грешки, които не бива да допускаш след като сте спали заедно", "10 признака, че те харесва".... Все грешки, които имам чувството, че съм допуснала на първата среща, през първата седмица и първия път когато бяхме заедно. Кофти.
Седя и се чудя... какво толкова.. Поне едно смс-че да пусне. "Имам работа.", "Не може да се видим днес".. или нещо такова, за да ми подскаже, че бяхме до тук, а не... да седя и да чакам.. То това чакане може да ме побърка. 100 пъти си поглеждах телефона и нищо, а като си тръгна каза: "После ще се чуем"... щото си тръгна на сутринта. По обяд му пуснах едно такова закачливо смс-че... та да му напомня за снощи! Ама пак нищо... А аз не съм от тези мацки, дето нямат мъже на главата и се хващат за първия срещнат. Просто той наистина ми хареса. Един такъв адреналинов е... Абе незнам. Брат ми каза, че аз съм си виновна, щото съм си харесвала все такива.. а не някой нормален.
А какво значи.. "нормален". Не обичам хора, които живеят в рамки и правят нещата, защото така трябва. Даже стигат до там и да си планират и импулсите (скоро срещнах един такъв човек и обяснението му за това беше, че той не можел да живее без план... странна работа). Трябва да има тръпка във всяко нещо, което правиш, за да не съжаляваш после, че не си го направил, просто така както си го чувствал. Или може би аз все още не съм порастнала, а пък съм си вече големичка. Но това да чувствам и усещам нещата си остана в мен. И особенно най-обичам да усещам хората, и да усещам с ръцете си (да докосвам). Уффф.... това чакане май ме побърка.

Обади ми се наследващия ден, с въпроса: "Ти защо не се обади вчера, нали обеща?"... Останах без думи. Наистина бях обещала. Но във всяка статия, която бях чела пишеше, че той трябва да направи първата крачка, а не аз. В един момент осъзнах, че и аз съм следвала приетото "така трябява", а не каквото чувстваш. Тъпо. Май съм порастнала. Вчера ми беше криво, че не съм желана, а днес, че и аз съм си поставила някакви рамки...